Разумът срещу приетите правни норми / закони /   Законите са хубаво нещо - дават ред в обществото. Те са общоприети норми. Служат на обществото и обединяват хората. Но така ли е наистина?   Всеки има право на защита, но защо законите позволяват потърпевшите да са наказани и от закона? Трябва ли административни номера да имат сила в съда?   Освен буквата на закона, нйама ли най-накрая да следваме и дуна / разума/ на закона? Да престанем да се оправдаваме с крайните случаи, а да мислим за гражданите? Пример: закона за самозащита. Ако се защитиш ставах виновен пред закона - номера с съразмерното / не превишаващо / противодействие. Трябва ли да го има? Защо законите стават все по-сложни и по трудни за разбиране? Законите за кого са напраавени - за юристите или за справедливостта?   Защо не върнем разумът и в правото?   Ето моето предложение - Самозащитата става правен термин - оправдаващ всяко средство за самозащита. Ако някои те напада, той е има врем е да се подготви и да помисли и да прецени. Влизайки в чужд имот/жилище е заявил, че е престъпник. Даже и да се оправдава че само е искал да открадне, се е готвил и какво да    направи ако собстеника си е у дома!  Ако по-силен физически или даже и обучен /спортист / те нападне - той трябва да е помислил, какво ще стане ако те удари!    Нападнатия е в стрес - трябва да се защити и за разлика от нападателя, няма време за предврителен размисъл и подготовка. Даже    леко побутване може да предизвика смърт - ако нападнатия падне и си удари главата или има някаква болест. Бойните умения се    смята за оръжие. И за да дадем равенство на всички - да почетем полковник Колт. Всеки да има право на оръжие и да има ясни закони / прости и смисленни/ за неговото прилагане