03.02.2013Публикувано в: Искам да знам От: Савина Стоицова http://www.nauteka.bg/sciences/i-want-to-know/kakvo-e-bonobo/
Бонобо е човекоподобна маймуна, чието име не присъства в Правописния речник на българския език (поне в този от 1984 година). Поради това решаваме, че множественото число ще бъде бонобота.
Боноботата са известни като „емпатичните човекоподобни”. Те почти не проявяват агресия и са изключително чувствителни към проблемите на другите. В това отношение значително надминават агресивните си братовчеди – шимпанзетата.
Всъщност не са особено известни – установихме, че много хора мислят Бонобо за доста добър музикант, а не за човекоподобно. Ето доказателство, че и те са прави:
А защо боноботата не са известни, колкото шимпанзетата, орангутаните и горилите? От една страна за тях се знае най-малко. Те са последните идентифицирани човекоподобни – до 30-те години на 20-ти век се е считало, че са просто дребни шимпанзета. Тогава хората са установили, че става дума за напълно различен вид.
От друга страна, боноботата може би биха изнервили родителите – затова се появяват в малко зоологически градини. Обществото на боноботата може най-добре да се определи като матриархално, егалитарно и заменящо агресията със секс. При други видове сексът има най-вече репродуктивна функция, а при боноботата е по-скоро част от обикновените социални взаимоотношения.
Боноботата правят секс в почти всякакви комбинации (освен между близки членове на семейството), както и в изненадващо голям брой позиции. Правят го по-често от другите примати, но това не означава, че се раждат много бонобота. Напротив – майките бонобо имат време да се грижат за децата си точно колкото майките шимпанзета – от 5 до 9 години.
В това отношение се счита, че боноботата споделят с хората една основна характеристика – частичното разделение между ролите на секса и размножаването.
Бонобота. Автор: LaggedOnUser
Освен за размножаване, сексът при бонобото се счита за един от най-добрите начини за намаляване на агресията, конкуренцията и конфликтите. Той е по-скоро кратък (средно 13 секунден), непринуден израз на симпатия.
Д-р Франс Де Ваал, уважаван експерт, работещ от много години с примати, е наблюдавал боноботата дълго време. Установил е, че при всяка ситуация, в която се появи нещо (било то храна или парче картон), към което проявява интерес повече от едно бонобо, конфликтът (кой ще вземе картона пръв) се предотвратява със секс.
При други ситуации решението е същото – ако например женска бутне малкото на друга, майката рефлексивно ще се нахвърли върху провинилата се, но веднага след това ще възобнови мира чрез сексуален контакт. Всъщност боноботата дават много примери за това как сексът се използва за справяне с агресията. Разбира се това не е неизвестно на други видове – включително и на хората. Но може да се каже, че този подход е постигнал еволюционния си връх при боноботата.
Шимпанзетата и боноботата са най-близките роднини на хората, споделяйки с тях почти 100% от генетичния си профил. Докато патриархалните и по-агресивни шимпанзета се използват като модел за обясняване на биологичните причини за част от човешките черти, боноботата помагат за разбирането на други човешки характеристики.
Трите вида (бонобо, шимпанзе и човек) имат общ прародител. А бонобото и шимпанзето са се разделили еволюционно малко по-късно. Най-вероятно разликите в двата вида общества се дължат на географията – шимпанзетата е трябвало да се адаптират към по-суровите условия на север от река Конго, а боноботата са останали на юг от реката.
Боноботата живеят на юг от река Конго
Шимпанзетата също могат да бъдат алтруистични, но особено мъжките са развили по-голяма агресия поради ограничените хранителни ресурси. На шимпанзетата се е наложило да започнат да ловуват, а боноботата са запазили предимно растителната диета на прародителите си. Не е изненадващо, че в момента шимпанзетата се доминират от мъжките и са по-способни да използват редица „инструменти”, а боноботата се доминират от женски (въпреки, че женските са по-дребни), не са толкова сръчни, но за сметка на това са значително по-емпатични и проявяват впечатляващо внимание и грижа към възрастните и затруднените си събратя.
А сега за външната политика – шимпанзетата могат да бъдат агресивни и конфликтни при срещи с други „племена” шимпанзета. Такива срещи се избягват, защото е възможно да завършат с битки до смърт. При боноботата взаимодействието с чужденците по-скоро е свързано с общуване, пощене и, разбира се – секс.
И така поради „неприличното” си поведение, комбинирано с благоприятната околна среда, в която живее, бонобото е мирно и емпатично човекоподобно. В момента, както шимпанзето, бонобото се счита за силно застрашено, тъй като хабитата му се свива поради човешка дейност. Хората, живеещи в близост до единствената зона, в която живеят бонобота – в Демократична Република Конго – са изключително бедни и често прибягват до ловуване за храна. Във видеото на Инициатива за опазване на бонобото по-долу може да се види нагледно какво се прави по въпроса (видеото е на английски език):
Автор на снимката на извадката: © Ханс Хилеверт (лиценз)
аз нали само на теб ти я пратих? нищо де нека и другите да знаят как изглеждам :)
а сега сериозно - наистина не знаех че има и такъв вид маймуна. благодаря за инфото!
което ни ми харесало... с ненасилието си ;-)))
не е безразборно, осъзнай ролята му в групата
и главно къде ние 'хората' сме объркали обществото си
И моля - без предрасъдъци ;-))))
