- Сложността на ситуацията е такава, че изисква комплексни, взаимодопълващи се умения. Нито едно от изброените качества не е достатъчно само по себе си - пресметливостта е безсмислена без политическа зрялост, а самосъхранението на политиците преминава през помъдряването. Струва ми се, че те започват да си дават сметка за това, друг въпрос е дали ще съумеят да посрещнат предизвикателствата, пред които ги постави новата парламентарна конфигурация. Съзнателно или не, българският избирател изведе политиците на ново, по-динамично и по-сложно ниво в играта и ги изправи пред трудни дилеми. Да се надяваме, че те ще се окажат на висотата на положението.
- Възможно ли е смирение на политическата класа, за каквото призова БойкоБорисов? Ще успеят ли партийните лидери да се договорят и да направят правителство, наблюдавайки реакциите и заклинанията им след изборите на 5 октомври?
- Възможно е, особено ако Бойко Борисов даде личен пример за смирение, което е донякъде парадоксално изискване към неизменния победител. Това ще го улесни в осигуряването на подкрепа за правителство на ГЕРБ при предстоящите преговори с останалите партии. Всъщност политическите лидери са по-близо до смирението откогато и да било, осъзнавайки пред каква отговорност и потенциален риск са изправени. Още в нощта на изборите Борисов изпрати такъв сигнал, като назова парадокса на поредната си победа - "Трябва ли да се чувствам виновен, че съм победител?" - и същевременно заяви готовност да се нагърби с управлението. Подобни послания за помирение и разбирателство чух и от другите лидери, включително от Местан, Бареков и Първанов. Особено ме впечатли заявката на Валери Симеонов за безусловна подкрепа за едно национално отговорно управление, която прозвуча съвсем искрено. Това ме кара да вярвам, че е възможно политиците да укротят враждите си, да преосмислят амбициите си и да постигнат съгласие, макар и крехко и компромисно.
- Тези дни често сравняваме ситуацията у нас с тази в Германия. Там широката коалиция стана възможна, защото немските политици се подчиниха на народния вот. Възможно ли е това да се случи у нас?
- Устойчива широка коалиция от германски тип предполага различна и доста по-цивилизована политическа култура. Тя изглежда трудно постижима в България, в атмосферата на всеобщо недоверие и подозрителност към политиците, които са принудени да се кълнат в непримиримост пред своя радикализиран електорат. Но тъй като всички са достатъчно разтревожени, а в следващите месеци властта ще бъде повече отговорност, отколкото привилегия, мисля, че е възможно да се формира правителство с широка подкрепа около няколко национални приоритета. Политическата задача е отговорността да бъде не само споделена, но и разумно разпределена между участниците в управлението, от което ще се очаква, ако не да изведе страната от кризата, поне да я удържи на ръба и да избегне най-разрушителните развития. Това е исторически шанс за поставяне на обществения интерес над личните и партийните сметки, който политическите лидери не могат да позволят да пропилеят безнаказано.
- Съгласен ли сте с тезата, че насила сглобено управление излиза по-скъпо от нови избори? Но пътят към нови избори не е ли илюзорно лесен и безтговорен днес?
- Разбира се, че е безотговорен, но не бих драматизирал ефекта от нови предсрочни избори. Българската икономика и общество се научиха да оцеляват въпреки политиката и навярно бихме могли да понесем поредица от избори без категоричен победител. Истината е, че от "избори до дупка" най-много ще загуби самият политически елит - дупката, към която води един проточил се цикъл от предсрочни избори, всъщност ще е гробът на това поколение политици. Те го знаят и по тази причина ще се опитат да закрепят криво-ляво положението, ако не за друго, то за да спасят собствените си охранени задници. Както казах, в случая егоистичният интерес на социалния истаблишмънт да оцелее политически съвпада с интереса на обществото и на бизнеса да се осигури относителна стабилност.
- Фрагментираното политическо пространство знак за какво е в българското общество?
- Според мен е знак за социална фрагментация. Този раздробен парламент е изоморфен на разпокъсаното общество, изпълнено с конфликти и противоречия. В известен смисъл той е по-представителен от предишните, в които гласовете за малките партии се преразпределяха към големите. Всяка от осемте политически сили изразява някаква тенденция, която може да не ни харесва, но присъства реално в общността. Ако партиите намерят общ език помежду си, това ще е добър знак, че умореното от противопоставяне общество е в състояние да постигне някакво съгласие.
- Нещастията, които връхлетяха страната ни през отминалите месеци, могат ли да катализират по-прагматични решения? Кои негативни български черти ни пречат да погледнем по-далеч от пъпа си?
- Нещастията, които ни връхлетяха, по особено болезнен начин поставят на дневен ред въпроса за способността на нашето общество да управлява рисковете, които все повече съпътстват съвременния живот. Ускореното развитие постоянно генерира нови рискове и изправя индивидите, организациите и общностите пред изпитания, справянето с които изисква нарастваща съсредоточеност, интелигентност и координация. В този свят на нарастваща взаимосвързаност и технологична усложненост се плаща все по-висока цена за немарливостта, безотговорността и обикновената глупост. Това е урок, който е крайно време да научим, ако искаме да оцелеем и просперираме като общност.
„Морски газопровод“ или европейска прина...
БСП е антиевропейска партия
Йеромонах Висарион от Света Гора: Защо в...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
и аз мисля тъка- Поредица от предсрочни избори ще е гробът за тези политици! просто те са си излезли от политиката , ама се опитват ако може още малко. нещат да си признаят че са се провалили :) и точно тази им упоритост ще ги унищожи без право на реанимация :)Р
и след това ще е шамар за пол.класа ;-))
кое куче иска да си даде кокала доброволно?
просто избирателя трябва да узрее, искам да кажа да проумее че с бездействие (не гласуване) няма да промени нищо.
точно избирателя трябва да проумее че не само трябва да е активен в изборния ден а и след този ден. да иска. да настоява. да притиска избраните да си вършат задълженията.
и това ще се случи. скоро ще е. ще доживеем да го видим...
1. Т.н. политици да ги заплащат пряко от джоба си.
2. Партийните субсидии да бъдат спрени.
3. На всеки гласоподавател да се заплаща веднага след пускането на бюлетината сума съпоставима и компенсираща загубеното му време и средства. Естествено за сметка на избираемите гении.
за това не е ли по добре да се вгледаме в идеи които са достижими и дори и бавно и трудно ще доведат до тъка желаната промяна към по добро положение?
за това не е ли по добре да се вгледаме в идеи които са достижими и дори и бавно и трудно ще доведат до тъка желаната промяна към по добро положение?
Бих желал да разбера кои са тия идеи и дали няма по-радикални от тях. Навремето имаше един виц за портиера и директора на едно предприятие, който решил да мести по етажите разните му отдели и дирекции, т.е. реформатор един вид се явил. След неколкократни размествания, които не довели до никакъв реален резултат, портиерът /който бил преди 1944 год. съдържател на публичен дом/ му казал : "Шефе , навремето при подобна ситуация не местех курвите по стаите, а намирах други-по-нови . " Моля за извинение за езика, но има неща, които си имат точните названия , иначе смисълът се губи.
10.10.2014 07:52
съгласна съм че трябва да си търсим нови!!!!
и за да ги ометем тези ни трябват нови!
Ако ние не гласуваме, нас ще сменят!!!!!!!
Ние сме виновни за политическата ни класа!!!!!
А най-вече - негласувалите!
Влади, аз не казвам че без гласуване ще се получи. даже и да си харесаме нови няма как да ги вкараме в управлението ако не гласуваме.
а сега докато са тези просто трябва да се гласува за да се намали шанса с подправяни /искам да кажа : много не отишли, ама само те си знаят че не са отишли а за системата са гласували/ ако от 100% , 95% хайде 85% гласуват кой ще тръгне да пипа процента на не гласувалите да го намали с някой и друг за да пусне малко бюлетини? с толкова малко не гласували нещата стават проверяеми. и в момента в който обществото ни израстне да отиде и да каже своята дума чрез избора, аз мисля че ще е и в състояние да поиска сметка на тези избраните какви ги вършат. а сега избраните защото са избрани с малцинство си правят каквото си искат защото това малцинство няма достатъчно силен народен глас да изкрещи - ей, беги от тука че не си вършиш работата :)Р