Яворов е най-великият поет на света. Той по-надарен от Гьоте и Шилер, от Байрон и Пушкин. В Париж, когато са били на специализация с Елин Пелин, са на два полюса. Пелинко, шопчето Пелинко, си е кътало сантимите, събирало си парички да си купи костюмче, кими калеврици, кими книжка. А Яворов изучава тънкия занаят. Той е поет. Той не пести. Не е имало случай Яворов да пожелае жена и тя да му откаже.

Развеждат се само глупаците. Истински умният мъж си хойка, ходи по чужди жени и девойки, плаща честно, обилно и ги има.

На всеки 40 години България започва от А и Б, от нулата. Бедна, гладна и немощна.

Ние, банкерите, не търпим излишни чиновници. Ние даваме пари само на хора, които работят и не говорят. По време на работа в банката не се яде, не се пие кафе, не се говори.

За да получиш после, трябва да дадеш сега, но първо ти трябва да дадеш, запомни това.

На българина всичко трябва да се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо, защото като забогатее, той се забравя, удря го на грабеж, разгул, разврат, почва да става злобен, завистлив и губи човешкия си образ.

В историята влизат само онези хора, които са живели без заплата и не са били на щатна държавна работа.

Простите банкери и народи са прости, защото не умеят да ценят парата.